Когато пристигнахме, видяхме и други заместители – MacDonald’s е заместен от веригата “Вкусно и точка“, Burger King си е там със същото име, но пък предлага Сибир Кинг, Кока Кола е Добрая Кола и т.н.

Запасихме се с рубли в брой, приготвихме паспортите с визите си, които стават бързо и лесно, и поехме на изток.

Москва не просто надмина очакванията ни, тя профуча с бясна скорост край тях и ги остави да и дишат прахта.

Международното летище Внуково е мястото, където се озовавате в днешни дни, ако сте отлетели за тази страна.

От септември тази година е открита линия на метрото, която го свързва с центъра на града.

Прикачихме се само веднъж и за около 50 минути пътуване бяхме пред хотела си. Намираше се в крайния квартал Сокольники и булевардът пред него беше по-голям от националната ни гордост магистрала Тракия.

Билетчето е с цена 65 рубли (1,30 лв), без значение от къде до къде пътуваш.

Връщам се отново на твърдението, че Москва е друга планета.

Там всичко е голямо, красиво, чисто и много организирано.

Влакчетата в метрото вървят през интервал от две минути, а мотрисите са блестящо чисти все едно току що са излезли от производство.

Навсякъде в метрото има много добър интернет, не само има – безплатен е.

В модерните мотриси има интерактивни екрани, на които можеш да зададеш начална и крайна точка на пътуване и веднага се извежда маршрут и станция на прикачване.

Има и екрани, на които вървят реклами и филмчета за културни и технологични достижения на нацията.

Рекламите са за програми за обучение и за свободни работни места.

От тях научихме и, че във всяка метростанция има точка Чебурашка, където да отиде загубило се дете, както и където да го потърси родителят му, ако го е загубил.

Дребни неща, добре организирани.

Самите метростанции не случайно са наричани „Подземните дворци на Москва“ – те са произведения на изкуството сами по себе си – мозайки, витражи и статуи украсяват стените и таваните им.

Интересен факт е, че ако гласът, който обявява станциите е мъжки, това означава, че се движите в посока центъра.

Казват, че е така все едно шефът те вика за работа.

Ако гласът е женски – значи се движите към периферията на града, все едно жена ти те вика в къщи.

Освен това, се регулира и светлината – сутрин е бяла и ярка, за събуждане, с вечер топла и по-отпускаща.

Нещо друго много интересно в метрото е, че са въвели технология, която сканирайки лицето на човек може да задължи дебитната му карта с цената на билетчето и вратата се отваря автоматично.

Нужен е само поглед в камерата.

Естествено, всеки, който желае трябва сам да си активира тази услуга, но тук в цивилизования свят все още само предвиждаме въвеждането на тези технологии.

Наказаните вече са ги въвели.

Москва е някакво изолирано място в пространството и времето, където са се запазили отдавна изгубени и заличени в западния свят отношения и ценности.

Когато в метрото влезе жена веднага някой мъж става и и отстъпва място, за да седне.

На мен ми се случи при всяко едно от пътуванията, а те бяха много.

Хотелът, който бях подбрала беше перфектен – Холидей Инн Москва Сокольники – входът на метрото е отпред с което за 15 минути си на Червения площад.

До метрото има и търговски център с огромен денонощен хранителен магазин в него.

Хотелът е прекрасен – чист, модерен, с просторни стаи и големи легла, на цена само 110 лв на вечер за двойна стая.

В магазина имаше невероятно изобилие от готвена храна и салати, както насипни, така и пакетирани, огромно разнообразие на топли закуски сутринта и щанд с прясно изпечени питки и хлябове по рецепти от различни региони на Русия.

Силно ни впечатли и щандът с водката – такова разнообразие не сме виждали, както и множеството пакетчета с различни видове сушена риба.

Като казвам, че магазинът е невероятен като асортимент, подредба и качество на продуктите, имам предвид, че у нас няма такъв еквивалент.

Храната е евтина, кафето също и е много добро.

Откритието ни бяха водките Чайковски и Балчуг, както и бирата Жигули, ама модел, който го няма в Берьозките тук.

По отношение на храната – хапвахме в „Столовая 56“ на последния етаж на ГУМ няколко пъти, а последната вечер и в „Грабли“ на ул. Арбатская.

И двете места са с визията на модерна закусвалня, където минаваш с табла покраш щандовете и си избираш предварително подготвени и сервирани порции от супа, салата, ястия, десерти.

Цените са прилични и всичко, което опитахме беше много вкусно.

Ядохме салатите „Сельодка под шуба“ и „Мимоза“, а котлетът от щука и боршът също много ми харесаха.

В ГУМ имаше щандове за сладолед – малки къщички с по една възрастна продавачка вътре с къдрава бяла шапчица на главата.

Опашките за сладолед при температура на въздуха вън от (-6) градуса се извиваха със завидна дължина.

Много исках да го опитам, но ми беше твърде студено.

Другият голям хранителен магазин, който посетихме, беше „Гастроном №1“ на първия етаж на ГУМ.

Също впечатляващи тематични щандове, богато и красиво подредени, и много посещавани.

Повечето продукти бяха на местни производители, като не липсваха и добре познатите ни западни марки храни и шоколади.

Отбихме се и в „Вареничная 1“ – ресторант с много оригинална атмосфера, има няколко от тази верига в Москва, ние лично видяхме два – един в самия център близо до ГУМ, а другият на ул. Арбатская.

Там, в менюто имаше много интересни блюда, но за съжаление бяхме яли и влязохме предимно, за да се стоплим.

Пихме чай от бергамот и жасмин, и хапнахме палачинка с пълнеж от котидж сирене със сладко от горски плодове, полята със солен карамел.

Бяха божествени и сервирани в червен сервиз на бели точки.

Подложките на масата бяха черно бели и изпъстрени със занимателни игри – лабиринти, морски шах, картинки за оцветяване, като разбира се и на маста имаше бурканче сцветни моливи.

Да не скучаете, докато си чакате поръчката. Детайлите са много изпипани и за всичко е помислено.

Улиците вечер са изключително светли и красиви, всички сгради са или осветени от прожектори, или опасани с лампички, което прави картината още по-впечатляваща и внушителна.

Особенно внимание заслужават ГУМ, ЦУМ, Большой театр, Централния детски магазин.

Всички тези изброени молове са огромни магазини и са пълни със секции на повечето големи световни брандове.

Там са, съвсем не са се изнесли в унисон с политиката на изолация.

Там вече цените са сериозни.

Особено внимание заслужава Централният детски магазин.

Когато пристъпихме във фойаето на 5 етажния търговски център, от всички страни хвърчаха сапунени балони на фона на руски детски песнички и блестящите цветни витражи по покрива.

В дъното на салона е и къщичката на прочутата Баба Яга, в която децата и родителите им дори могат да влязат за снимка.

Приказно и вълшебно е навсякъде.

В крайна сметка, за трите дни, които прекарахме в Москва, покрай ангажиментите, които имахме успяхме да се разходим няколко пъти по Червения площад, из ГУМ, ЦУМ и Централния детски магазин, посетихме църковния комплекс Василий Блаженни, влязохме и в Кремъл.

Кремъл означава крепост и, всъщност, се има предвид целият комплекс зад стените.

Вътре освен Цар Топ и Цар Камбана има и няколко храма, които предполагам са голяма забележителност за хората от други култури и религии, но за източно православни не бих казала.

Внушителен е, но нямахме време за музеите в него, а те доколкото прочетох са забележителни.

Посетихме и мавзолея на Ленин – безплатен е и извадихме голям късмет, че нямаше опашка.

Гвоздеите в програмата ни бяха посещението на Балет в Болшой театр, както и това на ВДНХ – най-големият фестивален, изложбен и увеселителен парк в света.

Той наистина е внушителен и впечатляващ с размерите, пищността и красотата си.

В него отделни палати с изложения имат всички региони на Русия (преди години са били палати на републиките), отделно има тематични палати на Союзмултфилм, на Космонавтиката, на Словото и много, много други.

За да се разгледа само той според мен са необходими поне три дни, най-добре 5.

Всичко е толкова занимателно и интересно, че можеш изцяло да се потопиш в дадената област.

В средата на ноември украсяваха 87 елхи подредени в редици след входа, всяка посветена на отделна област в Русия.

Имаше и изложение на руската кухня в една прекрасна палата на два етажа, където освен щандовете с типична храна от различните области, която можеш да опиташ (избираш си какво и си го поръчваш), в средата имаше шоу на живо с 4-5 готвача.

Опитахме храна от Якутска и Тулска област, от Бурятия и Алтай.

Невероятно преживяване!

До колкото студа ни позволи, се разходихме и по Тверски булевард, и по улица Арбатска – местата, където някога са били дворците на дворяните.

Храмът Христос Спасител обиколихме само отвън, а за другият музеей комплекс Кремъл Измайлово, за Третяковската галерия и за къщата-музей на Пушкин не ни остана време.

Открихме и музей на новогодишните играчки, който също за съжаление остана извън програмата.

Не остана време и за круиз с корабче по реката.

Но, пък, има толкова много причини да отидем отново!

Вече знаем, че си заслужава във всяко едно отношение!"
✅✅✅

Авторът на текста и снимките е Dora Radeva - https://www.facebook.com/dora.radeva.359

Заглавие от препубликуване -
"А ф е р а"